Национален парк „Централен Балкан” с нов директор
Интервюто с директорa на Национален Парк „Централен Балкан” Светослав Тодоров е взето два месеца след встъпването му в длъжност. На това място публикуваме отделни откъси, а цялото интервю можете да прочетете на страницата на вестник Дневник.
Виждали сме обяви за организирани посещения с офроуд автомобили в парка. Това допустимо ли е?
Допустимо е по регламентирани пътища и на определени места. През годините сме съгласували такива посещения, но това са били единични случаи. В момента става въпрос за организиран туризъм. Постоянно, почти през целия сезон едни и същи лица искат съгласуване на по няколко автомобила. Така разрастването на тази дейност, която е била допустима, води до проблеми: първо, количеството автомобили, второ, отражението върху пътя, трето, въздействието върху преживяванията на пешеходните туристи. Този конфликт е съществувал, но никога в сегашния мащаб.
Започнахме с ограничения па пътя до връх Ботев, защото там вредните последици за природата са видими и вече десетилетия инвестираме във възстановяване на щетите, причинени от човека. Сега ще опитаме да преценим дали това се налага и за други пътища. Трябва да се има предвид, че имаме огромен брой други ползватели – стопани на сгради, бази, измервателни станции, специализирани обекти. Около 230 лица са само тези с право да пашуват животни. Това са стотици коли със служебен или наложителен достъп в парка.
В парка има осем пътя с напълно свободен достъп. Трябва ли това да се промени?
В Плана за управление на Национален парк „Централен Балкан” е записано, че тези пътища могат да се ползват свободно, не преминават през уязвими участъци. В перспектива заради кумулативния ефект – натрупване на необичайно много желаещи туристи с автомобили в комбинация с всички други ползватели на територията, ще бъдем принудени да търсим законови възможности за ограничаване на този тип посещения. Имайте предвид, че в последните години напливът е в пъти по-голям, отколкото през цялата история на парка. Това е в известно противоречие с идеята на създаването му като среда за пешеходен туризъм и опазване на природата.
Едно от основанията за съгласуван автомобилен достъп е регламентът за паша на стада в националния парк. През последните години има научни доклади, че субсидиите за паша увреждат природата, смятате ли, че те трябва да продължат?
Убеден съм, че за природата ще е много по-добре, ако вместо стада с крави там има елени и други естествени обитатели. Но исторически се е оформила една вторична безлесна зона, в която опазваме определени тревни местообитания, които сме приели за ценни. Ако ги оставим без паша, тъй като дивите едри тревопасни не са достатъчно, тези тревни съобщества постепенно ще изчезнат и на големи площи ще се възстановят храсти и гори. От гледна точка на ценността на тези тревни местообитания е правилно, че ги поддържаме с паша на животни. Но концентрацията на животните в националните паркове и броят на животните в някои райони са прекалени. Липсват достатъчно механизми за контрол и има негативни ефекти върху водите и екосистемите.
Единият вреден ефект е това, че домашните животни изземват територии на дивите. Другият е, че засилената концентрация на стадата – макар и само в няколко месеца – замърсява с биогенни материали, появяват се нови нетипични видове и има преизпасване. Замърсяват се и водоизточници и така е поставена на риск питейната вода на няколко десетки хиляди жители на населените места около парка. Говорим за каптирани извори, които дават питейната вода и на някои големи градове. Ако не пазим този ресурс, рискуваме чистотата на питейната вода, което пряко засяга всяко домакинство и туризма в региона.
Отделно присъствието на хора, кучета, на автомобили, шум, светлини, миризми също имат вреден ефект върху дивата природа и туризма.
Вече има организиран контрол. Подготвили сме нова методика за ежегодна оценка на местообитанията. И в следващите 3-4 години се надявам по-точно да определим местата за паша и количествените ограничения. Също така, ясно е, че стада от овце причиняват в пъти по-малка щета от стадата от крави.
В новия План за управление ще се опитаме да преструктурираме пасищните територии. И със сигурност по-високите субсидии за националния парк са една от причините за това натоварване.
Снимка: Светослав Тодоров
Пълен текст: вестник Дневник.
