Balkan Bike Tour & Kayak

Началото и краят на експедицията са в Габрово. Разположен живописно в полите на Стара планина, градът на Рачо Ковача се намира досущ в центъра на България и на само два до три часа от повечето основни градове в страната. Ако не ползвате автомобил, можете да пътувате с автобусен или железопътен транспорт, а ние ще Ви посрещнем при пристигането Ви. Ако желаете да добавите една или повече нощувки преди началото и/или след края на програмата, моля пишете ни! Ние поддържаме контакти с повечето хотелиери в района и освен че сме запознати с актуалните условия, бихме могли да Ви предложим групови и преференциални цени.

Първият ден на приключението преминава под формата на воден преход. Той е подходящ както за дебютанти и начинаещи, така и за напреднали каякари. Мястото на провеждането му е ‘Малкото море’ – така местните хора наричат първия голям български язовир, чието истинско име е „Александър Стамболийски”.
Каяците са двуместни и изключително стабилни, а в предишни събития са се включвали и гости, които не умеят да плуват. Те задължително носят закопчана спасителна жилетка. За всички участници, преди започването на самия тур, се провежда кратък инструктаж-обучение. В зависимост от размера на групата, в тура участват двама до четирима опитни каякари-придружители, в това число водещ водач. Гребането е в туристическо темпо, с достатъчно паузи – за снимки, при среща с представители на водната флора и фауна или просто за почивка.

Един след друг, с леко поклащане, каяците се пускат на вода. Първите няколко загребвания са малко колебливи, но екипажите бързо напипват верния ритъм и действията им стават все по-синхронизирани. Много скоро лодките започват да се плъзгат по повърхността на водата почти без усилие и така, само за няколко часа, ще опознаем голяма част от акваторията на язовира. Редуват се ниски и високи брегове, широколистни гори и причудливи скални формирования… На фона на красивите гледки срещаме различни видове чапли, корморани и други водоплаващи птици. Те са едновременно любопитни да ни опознаят и плахи в опитите си да го направят.

По-амбициозните и спортно ориентирани участници ще имат възможност за допълнителен километраж.

От днес до края на програмата действието се развива на колела, а началото е в Габрово, в подножието на величествения Балкан… Той приветливо ни зове и нека баирът не Ви притеснява – имаме цял ден да го преборим! По пътя сме Ви подготвили вкусни спирки, скрити из вековните букови гори на Балкана, примесени с уханието на треви, билки и диви ягоди. Часовете минават неусетно и в ранния следобед достигаме местността Узана на билото на Стара планина. Именно тук се намира Географският център на България, който габровци, с присъщия им хумор, определят като „Центъра на Земята”. Обозначен е с пирамида в цветовете бяло-зелено-червено, а да си направите снимка на това място е „задължително”.

Ако оставим настрана присъствието на тази знаменита точка, на Узана времето сякаш отдавна е спряло. Обхваща ни сладкото усещане за безвремие, в пълно съзвучие със заобикалящия пейзаж. Формите на релефа са меки, а масивът Триглав (вторият по височина в Стара планина след връх Ботев) изглежда като на една ръка разстояние – илюзия или реалност…?
Предстои да изкачим първенеца на Габровския Балкан – връх Исполин (1523 метра). Там горе ще стъпите с единия крак в Северна, а с другия – в Южна България. Прекрасните гледки и 360-градусовата панорама трудно могат да бъдат описани с думи, но със сигурност усилват апетита и в прекия, и в преносния смисъл на думата.
За щастие, именно днес е денят на вкусните спирки – кулинарни и подкрепителни пунктове на ключови места по маршрута. Нищо чудно дори само заради тях да искате да изминете разстоянието отново и отново!

Общото каране за деня е 34 км, с положителна денивелация от 1050 м. Възможен е също вариант с дължина от 32 км и положителна денивелация от 790 метра.

В началото на деня се движим по широк горски път с леки изкачвания и спускания. Той подсича основното старопланинско било и така, за по-малко от два часа, достигаме Шипка. Следва кратко изкачване до връх Свети Никола и Паметника на Свободата. Под нас остават Орлово гнездо, Братската могила и още знаменателни места от Освободителната Война в далечната 1877 година. Полъхва лек ветрец, който усилва мистиката на момента, а погледът се рее далеч отвъд диплите на Балкана… Никъде другаде природа и история не представляват едно неделимо цяло както тук – дали не е само въпрос на време да повярвате, че Машината на времето наистина съществува!?

Заредени с допълнителна енергия, въртим педали в посока местността Историческа поляна, а от там – към лобното място на Хаджи Димитър, скрито в сянката на вековна букова гора. Още по-нататък, високо, на самото било, се намира летящата чиния – паметникът Бузлуджа.

В следобедните часове караме през най-красивата част на Тревненския Балкан – край природни феномени, причудливи скални формирования и защитени местности. Заобиколени сме от ясени, габъри, чворести дъбове и вековни букове – някои от тях на повече от 500 години. Усещането е като да сме попаднали в горска приказка! Нищо чудно да зърнем диви животни, в това число благороден елен и сръндак.

За десерт сме оставили дълго спускане с крайна цел Трявна. Дори вече да сте посещавали малкия планински град, той ще Ви очарова отново с неповторимата атмосфера на стара Трявна и нейните традиционни занаятчийски работилници.
Време е да оставим колелетата и да се разтъпчем по калдъръмените улички. Галени от свежия полъх на горняка, не след дълго достигаме възрожденския площад, където всичко си е съвсем по старому. В сянката на над 200-годишната часовникова кула обаче се крие малка, но гостоприемна пивоварна от по-ново време. Там, приятно уморени, ще дегустираме крафт бири по белгийски рецепти и специално приготвени вкусни хапки.

Общото каране за деня е 46 км, с положителна денивелация от 750 м. Възможни са и други варианти.

В четвъртия ден от пътешествието караме през малки селца, по горски и стари римски пътища. Ще пътуваме назад във времето през Боженци, Сечен камък, Баланите, Градище, Торбалъжи… По пътя ни се откриват страхотни гледки към главното старопланинско било и гънките на Предбалкана. На хоризонта се редят най-високият връх в Стара планина – Ботев, масивът Триглав и вторият по височина връх – Голям Кадемлия, местността Узана и връх Исполин, Шипка, Бузлуджа, Бедеците, Тревненският и Еленският Балкан!
В компанията на планината неусетно стигаме до Габрово, а там обиколката завършва с дегустация на билкови чайове или домашно приготвени плодови сокове.

Общото каране за деня е 28 км, с положителна денивелация от 480 м. Възможни са и други варианти.